Волтер: Колкото по-напред отива разумът, толкова по-силно скърца със зъби фанатизмът
Франсоа-Мари Аруе (21 ноември 1694 година - 30 май 1778 г.), прочут повече под псевдонима си Волтер, е френски публицист и мъдрец, един от знаците на епохата на Просвещението. Превърнал се в звезда и волнодумец още приживе, ползващ се с огромно въздействие измежду европейския хайлайф на епохата, той е един от прототипите на интелектуалеца, предан на работа на истината, справедливостта и свободата на мисълта.
Не съм склонен с това, което казваш, само че до момента в който съм жив, ще пазя правото ти да го казваш. Колко глупости ни принуждава да приказваме несъразмерната пристрастеност да кажем нещо ново! Да вярваш в Бог, е невероятно, само че да не вярваш в Него – неуместно. Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив. Който не обича свободата и истината, може да стане всесилен човек, само че популярен — в никакъв случай. Който е добър единствено за себе си, не е добър за никого. Който е по-строг от законите, е тиранин. Който лимитира желанията си, той е постоянно задоволително богат. Колкото по-напред отива разсъдъкът, толкоз по-силно скърца със зъби фанатизмът. Лекарите са хора, които предписват медикаменти, за които знаят малко, с цел да лекуват заболявания, за които знаят още по-малко, на човешки същества, за които не знаят нищо. Моите права свършват там, където стартират правата на другите. С книгите би трябвало да се постъпва като с хората – да си изберете няколко другари, а за останалите да не ви е грижа. Славата на Данте ще бъде безконечна, тъй като никой в никакъв случай не го чете. Човек е свободен сега, в който пожелае да бъде. Търсещият благополучие е като пияния, който не може да улучи пътя към дома си, само че знае, че има дом. ***
„ Един дъртак, който постоянно отхвърля сегашното и хвали предишното, ми споделяше:
- Драги приятелю, през днешния ден Франция не е по този начин богата, както беше при царуването на Анри IV. Защо? Защото земята към този момент не се обработва по този начин добре; тъй като няма задоволително хора, които да работят земята - полските служащи желаят огромни надници и доста селяни оставят парцелите си необработени. На какво се дължи тази липса на работна ръка? На това, че всеки, който усеща, че има известна умелост, се залавя за някакъв поминък - везмо, резбарство, часовникарство, копринарство или става прокурор, богослов и така нататък Защото отменянето на Нантския едикт остави огромна празнина в кралството. Защото калугерките и просяците се усилиха и, най-сетне, тъй като всеки отбягва, доколкото може, тежкия аграрни труд, за който сме родени по Божия воля и който, тъй като сме доста рационални, считаме за неприличен!
Друга една причина за нашата беднотия са новите ни потребности. Ние би трябвало да плащаме на съседите си четири милиона за някой продукт, пет или шест - за някой различен, с цел да пъхаме в носа си един смрадлив прахуляк, който внасяме от Америка. Кафето, чаят, шоколадът, карминовата багра, индиговата багра, подправките — всичко това ни коства над шейсет милиона годишно. А всичко това беше непознато по времето на Анри IV, като се изключи подправките, които прочее се консумираха доста по-малко. Ние горим 100 пъти повече свещи и получаваме повече от половината восък от чужбина, тъй като подценяваме пчеларството. Сега виждаме 100 пъти повече диаманти по ушите, вратовете и ръцете на нашите гражданки в Париж и в огромните градове, в сравнение с притежаваха всички дами в двореца на Анри IV дружно с кралицата. И за всички тези непотребни неща би трябвало да плащаме в брой. Забележете освен това, че плащаме на чужденците повече от петнайсет милиона лихви по така наречения „ заем на общината ". Когато при възкачването си на престола Анри IV видял, че годишно се изплащат два милиона такива лихви, той постъпил доста умно, като изплатил част от този дълг, с цел да понижи тежкото задължение на страната. Не забравяйте, че нашите цивилен войни бяха причина да се изсипят във Франция съкровищата на Мексико, защото дон Фелипе ел Дискрето искаше да купи Франция, само че от този момент нападателните войни, които водихме, ни освободиха от половината ни пари.
Ето частично аргументите за нашата беднотия. Крием я под полирани ламперии и посредством изкуството на стилните шивачки: небогати сме, само че с усет. Има финансисти, бизнесмени, търговци, които са доста богати, техните деца, зетьове са също доста богати, само че, общо взето, нацията не е богата. "
Из „ Човекът с четиридесетте екю ", 1767
Инфо: www.spisanie8.bg
